Психичните разстройства засягат всеки от нас по един или друг начин. Всички някога сме били в контакт или познаваме хора с психични проблеми. Независимо от това, все още има нагласи към психичните заболявания, които подклаждат стигматизирането и дискриминацията на хората с такъв проблем. Време е да се обърнем към фактите.

Това са десетте най-често срещани митове:

Мит № 1: Психичните заболявания всъшност не са болести.

Думите, които използваме, за да опишем психичните заболявания са се променили през годините. Това, което не се е променило, е фактът, че психичните разстройства не са просто спадове в живота. Психичните болести не си отиват просто така, те представляват реален здравословен проблем, със съответното лечение. Когато някой си счупи ръката, не очакваме той или тя просто „да го преодолее”, нито сме склонни да го обвиняваме, че се нуждае от гипс или друго помощно средство докато се възстанови.

Мит №2: Психичните заболявания не се отнасят до мен.

Всеки от нас ще бъде засегнат от психично заболяване по някакъв начин в живота си. Това не означава, че всеки ще се разболее, но е много вероятно ваш приятел, познат, член на семейството или колега да има проблем свързан с психично заболяване.

Мит №3:Психичните болести са просто извинение за лошо поведение.

Истина е, че някои хора страдащи от психично заболяване може да се държат по странен начин. В този случай трябва да знаете, че болестта, а не човекът страдащ от нея диктува това поведение. Никой не е избрал да боледува от психично заболяване. Хората, които са имали необичайно поведение, могат да се почувстват засрамени след възстановяването си. Също така е истина, че хората боледуващи от психични заболявания са като всички останали, могат да правят лоши избори или да постъпват по неприемлив начин по причини, нямащи нищо общо със заболяването им.

Мит №4 Психичните заболявания се причиняват от грешки във възпитанието.

Нито един фактор сам по себе си не може да причини психично заболяване. Този тип разстройства са сложни състояния, причинени от комбинация от множество фактори: биологични, генетични, житейски или фактори от средата. Членовете на семейството и близките могат да направят много като подкрепят болния, подпомагайки неговото възстановяване.

Мит №4 Хората с психични заболявания са агресивни и опасни

Причините за агресията са сложни. Изследвания показват, че психичната болест не е предпоставка за агресивно поведение. Хората, страдащи от психично заболяване, не са по-агресивни от останалите хора. Всъшност изключването от общността и изолацията са предпоставка за агресивно поведение, а хората с психични заболявания често принадлежат към тази категория. Важно е да се отбележи, че психично болните много по-често стават жертва на насилие и агресия.

Мит №5 Психичните болести са необратими.

Днес има много различни подходи за лечение, които включват медикаменти, услуги в общността и различни форми на подкрепа. Факт е, че хората страдащи от психични заболявания могат и водят продуктивен и активен живот. Те работят, използват своите умения и възможности в полза на общността. Дори когато страдат от хронична и дългогодишно протичаща психична болест, те могат да се научат как да се справят със симптомите така, че да водят активен и пълноценен живот.

Мит №6 Хората с психични заболявания са слаби и не могат да се справят със стреса.

Стресът влияе на всички, но хората с психични проблеми в някои случаи могат да се справят по-добре в стресови ситуации. Много от тях, ползвайки услугите на професионалисти, терапевти, социални работници, психиатри, научават техники за справяне в стресови ситуации и успешно ги прилагат. Да се грижиш за себе си и да търсиш помощ, когато се нуждаеш, е проява на сила, не на слабост.

Мит №8 Хората с психични заболявания не могат да работят.

Независимо дали го осъзнавате или не, на всяко работно място може да се срещнат хора имащи или имали психичен проблем. Психичното заболяване не означава, че боледуващият никога повече няма да е способен да работи. Много от хората със сериозни психични разстройства желаят да работят, но срещат трудности при намиране на работа.

Мит №9 Децата не могат да боледуват от психични заболявания, като депресия. Те са характерни за възрастните.

Децата също могат да страдат от психични заболявания. Факт е, че доста психични заболявания се проявяват за първи път в ранна възраст. В детска и юношеска възраст психичните заболявания могат да изглеждат различно в сравнение с тези при възрастните. Започнали в детска възраст, психичните заболявания причиняват затруднение в обучението, в изграждането на умения и по този начин водят до проблеми в бъдещето. За съжаление много деца не получават адекватна помощ навреме.

Мит №10 Всеки се депресира, когато остарее.

Депресията не е неизбежна част от живота. При по-възрастните хора рискът от поява на депресия е по-голям, тъй като те преживяват промени в ролите и в социалния живот, но се нуждаят от същото лечение и подкрепа, както всеки друг.

Тези митове, както и много други създават бариери пред хората с психични проблеми, стигматизират ги, което затруднява тяхното пълноценно възстановяване и приобщаването им в общността.